За здравословното изразяване на гнева

Напоследък все по-актуална става темата за изразяването на гнева. До съвсем скоро като „здравословно“ средство за изразяване на гняв се считаше боя по възглавници, удари по боксова круша и други подобни. Явно обаче тези средства вече изчерпват своите възможности, не са достатъчни за нарастващите у хората напрежение и агресия и се появиха „стаи за изразяване на гнева“. В тях на желаещите да се освободят от неприятните си емоции, се предоставя възможност да „разпуснат“ напрежението, чупейки всички предмети в помещението.

Питам се: Докъде можем да стигнем в опитите си да се справим с агресията? И може ли да борим агресията с агресия, независимо че в случая е изразена към неодушевени предмети? Дали в случая клин клин избива?

Моят опит показва, че този подход към емоциите не ни помага да се чувстваме добре задълго, защото се справяме със симптома, а не с причината. Борбата със симптомите не е лечение – борим се да елиминираме това, което ни показва, че нещо не е наред – емоциите, без да разбираме и да работим с причината за тяхната поява. И по тази причина „разтоварването“ е за кратко – до следващото натрупване. И това, че в даден момент ще изхвърлим „боклука“ си върху предмети, не ни предпазва в друг момент да го сторим срещу човек.

В тази връзка, важният въпрос е не как „здравословно“ да изразяваме гнева си, а какво е здравословното отношение към нашите емоции. 

Притеснително за мен е, че дори специалисти изразяват мнение, че емоциите трябва да се изразяват, да не се задържат, защото в противен случай това ни вреди и ни води до болест.

Да, неизразяването води до болести! Но не неизразената емоция, а неизразените мисли и чувства водят до болести, защото емоцията е следствие от това, което чувстваме и мислим. Можем да станем гневни, ако изпитваме срам, вина или страх. Можем да сме гневни и защото сме разочаровани от нечие поведение, което най-често е следствие от мислене, че другите трябва да знаят какво ние искаме и да правят това, което ние очакваме от тях. Имаме очакване те да мислят като нас и да действат като нас. И тъй като това няма как да се случи, идват и разочарованието, и гнева, и яростта. Не умеем да изразяваме мислите и чувствата си така че да бъдем чути и от друга страна – не умеем да изслушваме другите, защото тяхното различие често приемаме като заплаха за нас. Водим се предимно от „така трябва“, „това е нормалното“ и по този начин блокираме всякакво общуване. Държим се, сякаш ние сме център в живота на другите или пък сме отговорни изцяло за тяхното щастие. Това ни изпълва с безпокойство и агресия.

Ето защо, за да изградим здравословно отношение към емоциите си, е важно да се научим да разпознаваме чувствата си, да изразяваме мислите и преживяванията си уважително, давайки същата свобода и на другите. Когато сме спокойни със собствения си вътрешен свят и дадем възможност и на другите да имат своя различен от нашия вътрешен свят, можем да се освободим от всяка агресия.

Повече по темата може да прочетете в книгите ми „Любовта в семейството“ и „За брака, развода и любовта“.

Публикувай отзив

За Мая Манева

Мая Манева е семеен консултант и терапевт. Магистър е по семейно консултиране, завършила в Нов Български Университет по програма, която се осъществява от водещи специалисти съвместно с Института по Фамилна Терапия в Лондон и Университета в Льовен, Белгия. Има практика в град София.

Автор е на две книги, насочени към хората, търсещи себепознание и себеусъвършенстване в личен и семеен аспект.


Email
Print