Социалните мрежи и любовта в брака

Днес голяма част от ежедневното ни общуване се реализира в интернет пространството и в частност в социалните мрежи. Използваме ги за обмен на информация, за връзка с познати и приятели, за комуникация с членовете от семейството, когато не сме заедно. Общуването в социалните мрежи може да ни бъде полезно, когато търсим да се обогатим, да видим себе си и семейните си отношения, оглеждайки се в историите на другите. В същото време, ако използваме сърфирането в мрежата, за да създаваме по-близки, интимни отношения с други хора, когато вече сме обвързани, това, естествено, може да доведе до сериозни проблеми в брака ни. От не малко мъже и жени съм чувала изказването: „Фейсбук развали много семейства.“

Със сигурност възможността и мъжете, и жените да се запознават и комуникират с много хора във виртуалното пространство отнема от времето за общуване с партньора и може да доведе до дистанция и отчуждение. В същото време се създават предпоставки за сближаване и за зараждане на чувства към други хора, особено когато интересът към тях е съчетан с неудовлетворена потребност от близост. Но дали създаването на по-близки отношения в интернет води до отчуждение между партньорите или дистанцията между тях е била налице и преди това, а виртуалната комуникация се търси като заместител на липсващата реална? Социалните мрежи ли са причина за проблемите ни в любовта или ние просто не сме били готови за качествена близост с партньор?

Работейки с двойки, все по-често се случва поводът, по който идват, да е разкритието, че единият партньор има интимна комуникация във Фейсбук. Тук трябва да уточня, че често запознанството не се е случило в социалната мрежа, а тя само улеснява общуването. Анализирайки връзката между партньорите, става ясно, че някъде по общия им път се е загубила дълбоката им свързаност, споделянето или пък изобщо не е била изградена такава връзка. Повечето мъже и жени, които изпадат в сериозни кризи в отношенията, живеят паралелно, а не споделено. Всеки се опитва да се справя сам с поетите ангажименти, надявайки се другият да оцени това, което той/тя прави. Има недостатъчно споделяне на преживявания, желания, потребности, намерения или те се изразяват с обвинения, недоволство или сърдене, което прави разбирането им трудно и дори невъзможно. Когато липсва общуване, което да доведе до разбиране и да засвидетелства грижа, всеки започва да живее със собствените си представи за това, което се случва, вглъбява се в неудовлетворението си, фокусира се върху личните си проблеми, без да отчита, че и другият вероятно има подобни преживявания. В такива моменти и мъжете, и жените, могат да потърсят някъде другаде това разбиране, което не са успели да постигнат помежду си – в интернет, сред професионалното или приятелското обкръжение.

Най-рискови за двойката са периодите, в които се натрупват ангажименти от различно естество – с  отглеждането на децата, с работата и дома. Тогава натоварването и за двамата е голямо и се получава така, че това, което свързва партньорите, са предимно отговорностите и почти липсва време за развлечения. Изискванията и очакванията един от друг непрекъснато нарастват, а към това често се добавя и неумението да се обсъждат различията, водещо до неразбирателства, спорове и взаимно незачитане на мислите и преживяванията. Асоциацията с партньора става предимно негативна и на него вече не се гледа като на човек, на когото могат да бъдат доверени личните дерзания и мечти. Тогава потребността ни да споделяме остава неудовлетворена и търсим някой, който ни разбира. Допускайки задълженията да изземат почти изцяло ежедневието ни, нараства и желанието да върнем времето, в което сме се чувствали безгрижни и въодушевени. А това е времето, което свързваме с детството и приказките.

Всъщност често причините за увлечение във виртуалното пространство се коренят в нашия идеализъм. Когато имаме трудности и неразбиране в реалните си контакти и връзки и срещнем в интернет пространството разбиращ, винаги откликващ и изслушващ ни човек, ние се чувстваме като в приказка. Поддържаме онзи идеален образ за любовта, който ни кара да бягаме, когато имаме неудовлетворение и да търсим някой, който да ни избави от нещастието ни. Но най-вероятно и виртуалният ни приятел търси същото, не намерил път към собствения си партньор. Какво тогава можем да си дадем в дългосрочен план и дали няма да стигнем до същата точка в отношенията?

Водени от идеализма си, гледаме на любовта като статично, изцяло хубаво преживяване, нещо „свръх“ и затова в моментите на разочарование и на отдалечаване, чувстваме любовта си застрашена. Бихме били далеч по-спокойни и търпеливи, ако гледаме на любовта като път, като процес, в който преживяваме както моменти на удовлетворение, така и на неудовлетворение в отношенията ни, както моменти на сближаване с любимия, така и на отдалечаване. Отдалечаването е важно и за двамата, така както е важно да огладнееш, за да усетиш отново вкуса на храната. То ни дава възможност да се обогатим, да направим нещо за личното си израстване и когато отново се свържем, да се срещнем по нов начин, с нов интерес и копнеж. Общуването в социалните мрежи може да бъде част от отдалечаването, но е важно да го използваме зряло – не само като възможност, но и като отговорност, да поставяме лични граници и да гледаме на света реалистично. Тогава, наблюдавайки и опознавайки други хора, можем да опознаем по-дълбоко себе си и партньора си и вместо да му се гневим, че не е като виртуалния ни приятел, да започнем да виждаме и разбираме неговия вътрешен свят. Тогава ще имаме силата да преодолеем страховете си и да водим открит, уважителен разговор, който неминуемо ще се отрази благоприятно на връзката ни. Ако имаме такава нагласа, общувайки във виртуалното пространство, малко вероятно е партньорът ни да приеме подобно поведение като заплаха за любовта ни.

В този смисъл считам, че свободата да общуваме помага на истинската, осъзнатата любов да се прояви. Ако човек не контактува с други хора, само защото му е забранено или защото не вярва на себе си докъде може да стигне в контактите си,  такъв човек не може да стигне до изява на обичта. Само свободни можем да изберем да обичаме осъзнато, а не по навик, не от страх.

Любовта не е даденост. Тя е цел. Можем да изберем как да вървим по пътя си към нея и как ще възприемаме знаците, които срещаме по пътя.

Повече по тази и други теми, свързани с любовта в брака може да прочетете в книгите „За брака, развода и любовта“ и „Любовта в семейството“.

 

 

.

Публикувай отзив

За Мая Манева

Мая Манева е семеен консултант и терапевт. Магистър е по семейно консултиране, завършила в Нов Български Университет по програма, която се осъществява от водещи специалисти съвместно с Института по Фамилна Терапия в Лондон и Университета в Льовен, Белгия. Има практика в град София.

Автор е на две книги, насочени към хората, търсещи себепознание и себеусъвършенстване в личен и семеен аспект.


Email
Print