Интимният партньор – ключ към щастието или път към себепознание

Все повече хора попадат в плен на безкрайното търсене на точния човек, с когото да прекарат живота си. Нарасналите възможностите не носят по-голям успех, а сякаш отдалечават човек от целта, защото те подхранват илюзията, че колкото по-прекрасен партньор си намерим, толкова по-щастливи можем да бъдем. Съвременният свят с развитите технологии още повече усложнява ситуацията, защото отправя твърде много предизвикателства – от екрана ни заливат големи мускули, големи бюстове, реклами, базирани на различни начини за манипулиране и привличане на другия пол. Всъщност историята е доста по-назад във времето от нашето детство и приказките за голямата любов на намерилите се с много препятствия принц и принцеса, като принцът задължително е в ролята на спасител.

Дълбоко в нас е вкоренено убеждението, че наличието на силна любов, което най-често се свързва със страстта, е повод човек да се обвърже и гаранция да има щастлив семеен живот. Истината обаче е, че колкото по-влюбени сме, толкова разочарованието след това е по-голямо, защото влюбването не е нищо друго освен излизане от реалността и попадане в плен на нашия фантазен свят, на това, което искаме да имаме. Загубването в света на фантазията е характерно най-вече за жените, за които романтиката е водеща. Но от него страдат и мъже.     

Тази фантазия има за свои корени илюзията, че появата на прекрасния партньор е ключът към нашето щастие – той ще ни измъкне от реалността, в която сме. Но нали и другият търси същото? Учудвате ли се тогава, че скоро и двамата са разочаровани и се разделят?

Широко възприетият възглед, че човек трябва да намери своята половинка, която да допълни това, което липсва в него, доста усложнява любовния ни живот. Това е така, защото няма компенсация отвън за онова, което имаме нужда да развием в самите нас.

За да изградим удовлетворяваща връзка, трябва да променим нагласата си към интимния партньор. Вместо да изискваме от него да бъде това, което самите ние не сме (съвършен), е необходимо да възприемаме дразненията, болките от интимните отношения, за да се вгледаме в себе си. Най-болезнените отношения могат да бъдат най-лечебни за нас, защото те показват дълбоко скритата несъзнавана наша същност. Човек ни дразни, отблъсква ни точно с това, което не можем да приемем в самите нас или считаме, че не притежаваме. Когато приемем нашите слабости и развием онези качества, които искаме да имаме, ние се освобождаваме от болезнената привързаност към другия, която ни кара да страдаме, и вместо дразнение, отхвърляне или вкопчване, развиваме разбиране и приемане на другия в неговата цялост.

Тогава желанието да се свържем е продиктувано от стремежа ни да споделим себе си с някой друг, но вече от позицията на човек, ясно съзнаващ своята стойност. Вече нямаме неистовата потребност някой непрекъснато да ни доказва колко сме красиви и умни, нямаме необходимост да се чувстваме нужни някому и имаме реалистична представа за нашия избраник.

Човек, който е приел собствените си слабости и не търси компенсация за тях отвън, няма илюзията, че ще срещне съвършения друг и може да позволи на човека да себе си да бъде това, което е, и да се развива по начина, по който иска. А и той ще изисква същото за себе си.

Тогава създаването на двойка се превръща в съзнателен и обмислен избор, основан на споделянето на ценностите и перспективите на всеки от партньорите, на сътрудничество и взаимност. Всеки изявява личността си, а радостта от съвместния живот произхожда от срещата и ежедневното преоткриване на двама души.

Публикувай отзив

За Мая Манева

Мая Манева е семеен консултант и терапевт. Магистър е по семейно консултиране, завършила в Нов Български Университет по програма, която се осъществява от водещи специалисти съвместно с Института по Фамилна Терапия в Лондон и Университета в Льовен, Белгия. Има практика в град София.

Автор е на две книги, насочени към хората, търсещи себепознание и себеусъвършенстване в личен и семеен аспект.