Разводът е труден етап в живота не само на възрастните, но и на децата. Няма дете, което да иска родителите му да се разделят, защото единството на двойката му дава сигурност, защита и надежда. От друга страна за децата е много по-добре да не виждат родителите си нещастни. Когато са свидетели на конфликти, на обвинения и унижения, те се чувстват изоставени и губят надежда за бъдещето. По-добре е за децата да имат добри отношения с двамата си родители, макар и разделени, отколкото да живеят в нещастно семейство. Въпросът е, че малко двойки след раздялата си успяват да осигурят спокойствие за децата си. Вместо това ги използват като средство за отмъщение на бившия съпруг.
Разводът увеличава рисковете за децата от проблеми в израстването, когато конфликтите между родителите продължават и след раздялата. Тогава родителите са фокусирани върху своите преживявания и нито могат да разберат, нито да подкрепят децата си. Дори често в такива случаи децата поемат емоционална грижа за родителите, което спъва тяхното развитие, отклонява ги от общуването с връстници, от играта и ученето и изпълва ежедневието им със страх, породен от липсата на сигурност и защита и непосилната за възрастта им задача, с която са се нагърбили.
Най-често срещаните проблеми при децата вследствие на развода са:
- Агресия или депресия
- Училищни проблеми
- Трудности в общуването с връстници – приятели, братя и сестри
- В юношеството – противообществени прояви, употреба на наркотици, ранни сексуални контакти
Всяко дете реагира по различен начин, но най-чести реакции в различните възрасти са:
- До 2 г. – детето страда не от развода, а от физическото и емоционално отсъствие на единия родител
- 3-6 г. – децата се опитват да си обяснят ситуацията и да се приспособят. Възможен е регрес в развитието им – връщане към стари играчки, загуба на контрол върху естествените нужди, различни страхове. Децата могат да се затворят и да избягват общуването с връстниците си, да изпаднат в депресия и апатия или да станат агресивни и гневни. Те или търсят повече близост и внимание от възрастните или се съпротивляват на всяка тяхна помощ или съвет.
- 6-8 г. – в тази възраст децата вече могат да разберат случилото се. Има скръб по разпадналото се семейство и копнеж или страх от отсъстващия родител. Ако момчето остане с майката, може да стане агресивно към нея. Много деца изпитват конфликт на лоялност към единия или към двамата родители, дори да няма натиск от страна на родителите да заемат страна.
- 9-12 г. – освен, че разбират какво се е случило, тези деца са способни да контролират поведението и емоциите си. Чрез играта си помагат да се справят с емоциите. Най-силен е гневът – към единия или към двамата родители. Ако са принуждавани да избират, имат повече трудности.
- 12-16 г. – изпитват загуба на подкрепа и сякаш са принудени да пораснат за няколко дни и се превърнат от деца във възрастни. Това им отнема възможността плавно да се адаптират към големите промени, които се случват с тях на физическо и психическо ниво, и им създава голям стрес. Често те поемат повече отговорности в дома – грижа за по-малки деца, за финансите, за емоционалното състояние на родителя, което възпрепятства общуването с връстници и отделянето от майката. Юношите имат трудност да гледат как родителите им имат романтични отношения, тъй като те самите имат влечение към другия пол. Тогава могат да възникнат дълбоки съмнения относно тяхната способност да се оженят и запазят брака си.
Какво е важно да правят родителите?
- Да информират децата си в процеса на развода. Да им дават обяснение, подходящо за възрастта, за да не се чувстват виновни.
- Да поддържат добри, неконфликтни отношения като родители.
- Да не делят децата си, а ги оставят да живеят заедно при единия родител.
- Да изберат едно постоянно място за живеене на децата при единия родител, което им дава чувство на спокойствие и сигурност, и осигурят възможности за редовен и близък контакт с другия родител.
- Да имат лесен достъп до родителя, с когото не живеят постоянно – да говорят и се срещат с него, когато поискат.
- И двамата родители да се включват в обслужването на децата и в участията им в училищни и извънучилищни дейности.
- Да дават възможност на децата да изразяват тревогите си и да питат, тъй като те имат двойно по-голяма нужда да разказват и говорят за своите проблеми, преживявания, страхове и надежди.
- Да осигурят на децата успешни изяви извън дома, за да се чувстват харесвани и приемани.
Какво не бива да правят родителите?
- Да не говорят срещу другия родител, защото това е равносилно да говорят срещу самото дете.
- Да не използват децата като посредник в общуването и да не ги карат да заемат страна.
- Да не се използват децата като емоционална опора на родител.
- Да не се възлагат по-големи отговорности, от тези, които са подходящи за възрастта на децата.
Какви да бъдат отношенията с новите партньори на родителите?
Когато се разпадне съпружеската двойка, семейството се изправя пред проблеми, които преди не са били налице. Обикновено поне единият от бившите съпрузи създава ново семейство или връзка с друг партньор. Това поставя въпроса за отношенията между децата и новите партньори на родителите. Кое е добре за децата?
- Добре е да не се избързва с въвеждането на нов партньор в живота на децата преди те да са преживели раздялата между родителите си и преди родителят да е сигурен в качеството и перспективността на връзката си. Децата страдат при всяка раздяла на родителите с техните партньори и се изпълват със страх, че те самите ще са способни да създадат трайни отношения с противоположния пол.
- Добрите отношения и постоянната връзка с двамата родители улеснява приемането на нов партньор в живота на родителите. В противен случай той се приема като заплаха за ролята на отсъстващия родител или за близостта с този, с когото живеят.
- За децата е важно да имат добри отношения с новия партньор, за да се чувстват спокойни.
- Важно е децата да прекарват поотделно и с двамата родители време насаме, без партньорите им. Това им дава чувство, че са обичани и имат специално място в живота на родителите си.
Вярването, че с раздялата приключват страданията и проблемите на съпрузите, носи разочарование на много хора.Очакванията за нов живот, „на чисто”, увеличава страданията, защото нерешените проблеми остават, а към тях се прибавят и нови. Семейството се увеличава – в него влизат и новите партньори на родителите с техните роднини. Това изправя бившите съпрузи пред предизвикателства, които изискват мъдрост, знания, умения и гъвкави решения.
След раздялата на съпрузите консултантът им помага да разделят проблемите, които са имали като съпружеска двойка от ролята им като родители и ги насочва да действат като родителски екип след развода. Съобразно възрастта и начина, по който децата преживяват раздялата на родителите си, се обсъждат и намират най-добрите решения, така че да се минимизират негативните последици за израстването на децата.