Почти всички родители казват, че децата са най-важното за тях и биха направили всичко, за да бъдат те щастливи. Но дали на практика родителите могат да осъществят желанието си?
Наблюденията ми като семеен консултант са, че децата не само стават свидетели, но и участници в конфликтите между родителите си.
Конфликт е налице, когато има не само физическо или вербално насилие, но и когато чрез жестове и погледи родителите показват своето раздразнение или неприязън към партньора, когато има сърдене и отдръпване, пренебрежение към мислите и чувствата на другия.
Каква част от семействата могат да се похвалят, че това не се отнася за тях? И какво преживява детето, когато е свидетел на подобно поведение?
Поради своята беззащитност и неспособност да оцелеят сами, от изключителна важност за децата е чувството за сигурност. За да се чувства сигурно и защитено, детето има нужда да вярва, че неговият татко е най-силният, неговата майка – най-добрата, най-любящата, а съюзът между двамата – непоклатим. Във всяко семейство обаче има моменти, които разколебават тази вяра у детето. И тъй като за него най-страшно е да спре да вярва във величието на родителите си, детето започва да мисли, че то не прави нещо както трябва, че то е лошо. Така в него се загнездва срама и вината. Колкото по-продължителни и чести са конфликтните ситуации в дома, толкова чувството за себестойност на детето се подкопава. А когато човек няма добро мнение за себе си, той не може да се справи с това, което се стреми да постига и избира да върши недотам добри неща, за да докаже още веднъж на себе си и на другите, че не струва.
В същото време, когато родителите често са в дисбаланс, детето започва да се грижи за тях, защото то не може да допусне тези, от които зависи, да не са добре. Така детето започва да се нагажда, да се съобразява с емоционалните настроения на своите родители, да угодничи, манипулира. Всичко това все повече го отдалечава от това, което то иска, чувства и мисли и така развива фалшив „Аз“. Резултатът е огромно вътрешно напрежение и предпоставка за неврози, депресии, страхове и фобии.
По този начин ролите се разменят, родителите губят уважението, авторитета си и когато детето стане юноша, проблемите с неговото поведение стават трудно овладими.
Работя с мъже и жени, израснали в семейства, в които е имало чести конфликти, обиди, в атмосфера, в която не са имали спокойствие и сигурност. Някои от тях са заемали страната на единия родител, а други не са имали добра връзка с нито един от родителите и са свикнали да разчитат само на себе си. Тези хора имат проблем с доверието в другите, със споделянето на своите мисли и преживявания, имат трудност да разбират и приемат различна от тяхната гледна точка. Често те престават да се интересуват от другите, което е пречка да изградят удовлетворяващи семейни отношения. Някои от тях имат трудност да влязат и в ролята на родител, тъй като не са уверени, че могат да се справят.
Затова е важно родителите да се справят с конфликтите си по начин, по който да не подкопават чувството за сигурност у детето. Важно е:
• Разногласията да се обсъждат в двойката и с уважение, а не детето да остава с чувството, че родителите му не се понасят;
• Отношенията между съпрузите да не се смесват с отношенията между родителите;
• Родителите да са последователни в поведението и отношението към детето и всичко, което касае децата, да е плод на общи решения;