„Младият папа“ не е обикновен сериал. Той е по-скоро филм, който те грабва и е трудно да устоиш да не догледаш наведнъж всичките 10 епизода.
„Младият папа“ е филм за израстването – за пътя, който е важно всеки да извърви, за да се реализира в живота – личностно, емоционално, социално, професионално. Този филм показва, че дори при най-тежки ситуации в живота ни като деца, ние не сме обречени, напротив – можем да ги използваме и да се учим от преживяванията, които те събуждат в нас, за да стигнем до дълбоката си същност, която винаги вибрира на една честота с любовта. От там, от дълбините на нашата душа, когато сме искрени, истински, ние сме способни да разберем и излекуваме и най-дълбоките си рани. Тогава, без значение как обичайно хората квалифицират своите и чуждите действия, без да осъждаме другите и поведението им, можем да им помогнем да стигнат до любовта, до освобождението, което им е необходимо, за да са в мир със себе си и с другите. Така Пий ХIII помогна на себе си, помогна и на голяма част от хората в обкръжението си.
Пий ХIII решава проблемите с разбиране и с пример. Понякога използва по-твърди мерки, но само когато разбира, че за промяна в някого е необходимо той да премине през страданието. За други – като държавния секретар и личния му секретар – той успява да повлияе само с примера си, с разбирането и с любовта си. Той е искрен пред всички и за тях не остава нищо скрито от пътя, който изминава – от колебанията и страданията си, от крайните си понякога състояния и поведения до изкристализиралите от тях разбиране, любов и мъдрост.
Пий ХIII си позволи да извърви Пътя – пътя от нараненото дете, което има нужда от утешение и любов от родителите си до порасналия мъж, който сам, без родителите си, може да върви по избрания от него път. Това не означава, че знае всички отговори и че се държи като такъв. Напротив – той е отворен да търси мнение и не се притеснява да покаже пред приближените си неувереността, колебанието, безсилието си. Когато се почувства готов да разкрие своята автентичност пред другите и да търси тяхното мнение, той реално израсна и беше вече способен да гради колегиални отношения с други мъже. Преломният момент дойде, когато той се „предаде” – отказа се от желанието си да бъде папа на всяка цена, показа пред приближените си и даже пред конкурентите провала си. Точно този отказ от изява на егото постави основата на успеха му впоследствие. Когато се отказа от желанието на егото, започна истински да служи на хората, да служи с разбиране и любов и да бъде пример за това.
Той не се колебае да разбие статуквото, когато чувства, че има нужда от нещо по пътя си на изцеление. Назначи за личен секретар „майка” си, защото имаше нужда от нея, но в същото време искаше да се освободи от тази зависимост. Това беше причина да наложи формални отношения с нея, изисквайки обръщение като към папа. Това обаче не му беше достатъчно, за да се справи с нагласите си на жертва. Дълбоката промяна се случи, когато, вместо да влезе в ролята си на папа формално, което се очакваше от всички, той си позволи да даде воля на всички бушуващи в него мисли и преживявания, да отвори дълбоките си рани, за да ги излекува. А лечението е промяна на отношението към миналото – приемане и помирение, освобождаване от нагласата на жертва. Той не се поддаде на това, което се очаква от него, но което не чувстваше като свое. Той не излезе да говори пред хората, докато не почувства, че има какво да им каже. Той бягаше от показността, не се интересуваше от ежедневните отговорности, свързани с Църквата, защото усещаше, че реши ли проблемите в основата им, резултатите ще дойдат сами. Той не се взираше в дребните, ежедневни проблеми, тук и сега, а беше прозорлив. И си позволи да изтърпи недоверието и критиките към него, осъзнавайки, че ако иска голяма промяна, а не повърхностна, тя е невъзможна без тоталното разбъркване на системата, без хаоса, в който да постави основите на новата си философия. Завършването на процеса на растежа му намери формален израз във връщането към обръщението „майко” към жената, която чувстваше като такава, но вече изпълнено с ново съдържание – на уважение, а не на дълг, на благодарност на един зрял мъж за това, което е получил в живота си, вместо дразнението за това, което му е липсвало.
С целия извървян път папа Пий ХIII показва пътят на зрелостта, пътят към себеуважението и уважението.