Какво е сексът за мъжете и жените

В началото на връзката приятните емоции, които изпитваме от взаимното внимание и интерес, от желанието да научим колкото може повече един за друг, както и жадуваната близост, която ни кара да търсим връзка, хранят желанието ни за сексуален контакт. Какво се случва с напредването на отношенията, че след година, две или три, или след раждането на дете, например, да спрем да изпитваме това желание за интимност?

В днешно време стресът ни непрекъснато се увеличава, защото изискванията от живота стават все повече, живеем по-сложно, с повече желания и възможности, а оттам нараства и необходимостта да разтоварваме от напрежението. За да се справим, е важно да сме осъзнати за емоционалния си свят – от какво сме тъжни, гневни или объркани – от разочарование, безсилие, от несбъднати желания, неудовлетворени потребности,  физически дискомфорт или нещо друго? И какво правим, когато сме в емоционално състояние, от което не можем да излезем лесно? Голяма част от мъжете и жените не сме научени да осъзнаваме и изразяваме емоциите си ефективно. Възпитани сме да ги потискаме, да се справяме сами или да ги изразяваме директно, без съобразяване и без яснота защо го правим и какво очакваме от другите, когато им споделяме или не им споделяме как се чувстваме. И тези, които мълчат, и тези, които изригват, го правят по начин, по който е невъзможно разбирането им, но пък това не им пречи да мислят, че другият трябва да разбира как се чувстват и от какво имат нужда.

Какво общо има това със секса?

В моята практика съм установила, че за голяма част от мъжете сексът се възприема като един оазис сред изпълнено с напрежение ежедневие, една възможност да се преживее приятна емоция в контраст със стреса, който носи ежедневието. Може да се каже, че мъжът разтоварва чрез секса. Той си представя, че по този начин ще си върне баланса, спокойствието и ще се откъсне от неприятните емоции. Затова и колкото повече е напрежението в ежедневието, толкова по-силен може да стане стремежът към сексуален контакт, както и дразнението, когато не получава отклик от жената. Мъжът често не разбира, че заради това, че разчита на секса за справяне със стреса и с емоциите си, той е много по-фокусиран в желанието си, отколкото върху нагласата на жената, върху самата нея. Дори в очите на партньорката му може да изглежда, че за него няма значение дали е тя или някоя друга. Това на свой ред се сблъсква с важното за жената, за да стигне до интимност. 

Голяма част от жените, когато са стресирани, напрегнати, преди да стигнат до интимност, имат нужда от друг вид интимност – от душевна близост, емоционална свързаност с партньора, да усетят лично отношение към себе си и зачитане на техните желания и потребности. Недалеч е времето, в което жените са приемали като част от своето задължение като съпруги да удовлетворяват сексуалните желания на мъжете си, без значение дали те самите са имали нужда от тази близост. Сега обаче повечето жени сами избират кога да имат интимност с мъжа, което поражда една нова ситуация в отношенията. Тя в крайна сметка е от полза и за двамата, защото много мъже споделят, че се чувстват истински удовлетворени от сексуалния си живот, когато усещат, че и жената изпитва удовлетворение и наистина желае близостта. Но когато имаме ситуация на равнопоставеност в избора, а нямаме уменията да общуваме с идея да разберем различието на другия, се стига до това всеки да държи на своята потребност и да иска другият да е като него. Така общуването по отношение на секса се явява поредното поле за изява на неумението ни да комуникираме различията си. Мъжете получават все повече откази за сексуален контакт, което често води до агресия спрямо жената, защото се чувстват отхвърлени и безсилни да стигнат до нея, а жените с течение на времето се чувстват все по-сами и все по-неразбрани. Когато жената е тази, която търси сексуален контакт и ѝ бива отказван, с течение на времето, тя се отдръпва и става безразлична към мъжа.

Защо се случва това?

Като деца момчетата се възпитават, че трябва да се държат като „мъже“, в което се влага – да не показват емоциите си, да са винаги „силни“, закрилящи, намиращи решения за семейството. Като възрастен, когато един мъж преживява нещо, с което не иска да товари близките си, той се отдръпва, за да преживее сам емоцията си. Прави го с най-добри намерения, без да си дава сметка, че в същото време партньорката му, ако очаква от него  внимание и комуникация, които не се случват, започва да става подозрителна, да изпитва несигурност в неговите чувства и отношение и дори да се чувства излишна в живота му.

Момичетата на свой ред са научени свободно да изразяват емоционалните си състояния, без да се съобразяват как, защо и кога. Те са по-осъзнати за своите преживявания, но в същото време не са научени да вникват в мъжкия емоционален свят и да се съобразяват с него, за което допринася и възпитанието на момчетата да премълчават. Поради това, когато станат съпруги и особено майки, не малка част от жените стават очакващи да се случи точно това, което те мислят и искат, стават изискващи и недоволни, когато това не се случва, а това на свой ред кара мъжът да се дистанцира още повече.

Така, с течение на времето, започва да се губи диалога. Всеки има свое обяснение за поведението на другия, което не се покрива много с истинските причини, и вместо да си споделят мислите, желанията, тревогите, партньорите се опитват взаимно да коригират поведението си. Всичко това ги вкарва в една „война“, която засилва емоционалната дистанция между двамата, а от това най-често страда сексуалния живот.  

Какво правят двата пола в търсене на решение на проблема с намаляващата интимност?

Мъжете обичайно започват да „чертаят сценарий“, с който си представят, че ще спечелят жените си – да направят нещо за тях, да ги заведат на екзотично място и т.н. Те често залагат на това да убеждават жените, че нищо не им липсва, че имат всичко, за да се чувстват добре и изразяват неразбиране защо жената е недоволна и затворена за тях. Правейки всичко това с нагласа, че ще си решат проблема, не си дават сметка, че всъщност добавят нови проблеми, тъй като към липсващата интимност, се добавя и чувството, че не са оценени усилията им. В отговор на тези опити жените от своя страна се чувстват още по-неразбрани и още по-сами в живота си.

От своя страна, жените често не търсят решение на проблема с мъжа, а намират отдушник в грижите за децата, в работа, в дейности извън дома, в разговори с приятелки. Това влудява мъжете още повече и те се настройват срещу всички онези хора и дейности, които отнемат вниманието на „половинките им“. Това също добавя нови проблеми, защото у жената се засилва чувството, че мъжът не я разбира и не му пука за нейните желания.

Какъв е изходът?

Мисля, че сме все по-осъзнати за това, че е важно не само какво постигаме в живота си, но и как – какво преживяваме по пътя към целите си. Все повече срещам жени и мъже, които имат материална задоволеност, но им липсва лична емоционална стабилност и удовлетворение от връзката с партньора. А не познавам друг път към добри отношения, освен лично себепознание и добро общуване. Познавам двойки, които имат добър сексуален живот, без да имат добро общуване помежду си. Въпреки сексуалната удовлетвореност, емоционално те не са спокойни в отношенията си, заради кризите, в които изпадат. А тези кризи най-често са породени от безсилието на всеки да бъде разбран и оценен от другия и не защото липсва желание за това, а заради неумението да се изразяваме и да изслушваме. За тези двойки сексуалният живот се явява контраст с ежедневието и това емоционално „люшкане“ ги кара да се чувстват тревожни и нестабилни. Това само показва, че сексът не може да бъде заместител на добрата връзка помежду ни във всеки един аспект. Когато има добро общуване и чувство, че всеки един има нагласата да разбере другия и никой не си позволява неуважителни реплики или мълчание, съдене и поучаване, сексуалният живот се явява едно естествено продължение на ежедневния ни контакт, в който и двамата се чувстват значими в живота на другия.

Повече по тази и други теми, свързани с отношенията между партньорите, може да прочетете в книгите: „За брака, развода и любовта“ и „Партньорството: Път към любовта“.