Той е едно от малкото абсолютно гарантирани неща в живота ни. Видян или не, разбран или не, желан или не, конфликтът неизбежно присъства в живота на всеки един от нас. Но това в никакъв случай не означава, че трябва да бъдем негови заложници.
Кой е той?
За някои, думата конфликт означава проблем, който извиква въпрос на живот или смърт. Всъщност конфликтът се простира в много по-широка гама от явления, емоции и усещания: от несъгласие до разногласие, от скрита враждебност до явна злонамереност, от спотаена обида до открити пререкания с думи или до физическа разправа, и т.н.
Да опишем конфликтите с изцяло мрачни и отрицателни краски, означава да отречем понякога градивната им функция (достатъчно е да помислим за редица социални конфликти, благодарение на които днес имаме привилегии, за които иначе нямаше как и да мечтаем). Да игнорираме конфликтите или да приемем тяхната понякога разрушителна страна като нормална част от нашия живот, означава да направим същия този живот по-труден, по-нещастен и по-малко красив, отколкото той заслужава да бъде.
Кога и къде започват конфликтите?
Без особен риск да сгрешим, можем да отговорим: там където свършва автентичната, неподправена комуникация! Понякога дори не е нужно да разменим думи: един единствен поглед или жест е достатъчен, за да отключи недоволство или враждебност. Всъщност комуникацията започва преди жеста, погледа или думата. Тя се ражда в слушането и умението да чуем – другия и себе си. Дефицитът на слушане е в основата на всеки конфликт.
От какво се подхранват конфликтите?
“Все така правиш! Винаги си такъв! Винаги ми проваляш деня!”
Сутрешното бързо спречкване – отново за нещо незначително – между двамата съпрузи не е спряло до конкретния проблем. Разногласието прераства в битка. Но това не е битка с проблема, а с човека. Спомени за предишни пререкания бързо намотават кълбото на раздразнението и гнева. Само след час вече никой не помни как и защо е започнала разправията, но никой не може да забрави “причината” за нея: другият, разбира се!
Нищо не подхранва така един конфликт, както подменянето на проблема с човека, с който асоциираме този проблем. Това влошава още повече вече нарушената комуникация, а без нея решаването на конфликта става невъзможно.
Уменията, които ни липсват?
Учудващо е, че при мястото и важността, които заемат конфликтите в нашия живот и ежедневие, никой не ни учи как да ги решаваме. Но още по-лошо от това е, че от най-ранна детска възраст ни учат как да игнорираме конфликтите, как да ги замитаме под килима, като боклук, който не искаме да видим:
”Е, няма нищо де, какво толкова е станало! Хайде прегърнете се с другарчето и готово!”
Само че нещо Е станало! Нашите емоции, нашето разочарование или нашата болка не са били видени и признати. И ако е вярно, че не всеки конфликт заслужава нашето внимание, също така е вярно, че понякога дребни наглед разногласия свиват гнездо в паметта ни и с времето се разрастват като туморни клетки, които тровят нашите отношения, нашето себеуважение и нашия живот.
Не можеш да решиш нещо, което не можеш да видиш и назовеш. Нашето неумение да идентифицираме конфликтите, да назовем проблемите, криещи се зад тези конфликти, ни прави техни заложници и минира пътя към нашето щастие.
Идентифицирането на конфликта е първата стъпка към неговото разбиране. Комуникацията – със себе си и с другия – е пътят към решаването на конфликта. А тя винаги започва със слушането.
Всеки иска да бъде чут, но малцина искат или знаят как да слушат и чуят другия. Привидно най-лесното умение – слушането – е всъщност едно от най-трудните за усвояване. То е много повече от това да слушаш и чуеш думите, които другият казва. То е истинско четене на думите и жестовете, на мислите и емоциите на другия, но и на самия себе си.
Там, в пространството между автентичното слушане и проникновеното чуване се крие и разковничето за решението на конфликтите. В това пространство се намират пътеките, които ще ни отведат до края на конфликта, а те са:
- откриване на нуждите – своите и на другия;
- отделяне на проблема от човека;
- намиране на креативни решения, в които и двете страни са печеливши.
Добрите новини!
Първата добра новина е, че не трябва да сме заложници на конфликтите: много конфликти могат да бъдат решени и всички конфликти могат да бъдат управлявани чрез подходяща комуникация.
Другата добра новина е, че знанията и уменията, необходими за управляването на конфликтите, могат да бъдат усвоени! Изследвания върху ролята на обучението в решаването на конфликтите на работното място показват, че 95% от служителите, които са следвали даже и кратки обучения по управление на конфликтите, имат полза от него, а 85% от тях стават по-проактивни, търсейки взаимноизгодни решения с другата страна в конфликта.
В един идеален свят, овладяването на тези умения ще е част от семейното възпитание и от училищни и общински програми. Само така конфликтите ще могат да се превърнат от разрушителна в градивна сила, а това ще прави живота ни по-ведър, по-красив и по-щастлив.
Автор: Благовеста Манева-Слейман, PhD
***
Ако темата за конфликтите ви вълнува, емпиричният семинар КОНФЛИКТИТЕ В НАШИЯ ЖИВОТ: ОТ РАЗРУШИТЕЛНА ДО ГРАДИВНА СИЛА е за вас.В този семинар не само ще видите конфликтите по нов начин, но и ще се научите на редица важни умения:
- да анализирате конфликтите и да подхождате към тях по нов начин;
- да преформулирате проблемите – причина за конфликти;
- да разграничавате проблема от човека/хората, с които той е асоцииран;
- да разпознавате различните стилове и тяхната роля в решаването на конфликтите;
- да използвате нови подходи за решаването на конфликтите: от позиции към интереси; от “печеливш-губещ” към “печеливш-печеливш”;
- да концептуализирате възможни алтернативни решения (BATNA);
- да променяте начина по който общувате, за да промените живота си;
- да превръщате разрушителната сила на един конфликт в градивна мощ.
За информация и записвания: https://www.facebook.com/events/246507146365031/