Жените, които молят за любов

На пръв прочит заглавието най-вероятно препраща мисълта към жени, които са слаби, зависими във връзките си, пасивни, чиито съпрузи ги определят по-скоро като деца. Но не за тях е този материал.

Като семеен консултант ми правят впечатление двойки, в които жените притежават всичко необходимо за добро самочувствие –красиви, интелигентни, привличащи с излъчване и поведение, а по-голямата част от тях имат и добро професионално развитие. Въпреки всички качества, тези жени в отношенията с партньорите си в един момент от връзката им се оказват в позиция на преследващи и изискващи внимание, оценка, близост, любов.

Коя е причината да не получават вниманието и оценката на мъжете до тях? Дали мъжете им наистина не изпитват чувства и нямат необходимост да прекарват време заедно или поради някаква причина се дистанцират от общи действия, както и се въздържат да изразяват какво мислят и какво чувстват?  

Жените, за които пиша в този материал си приличат по това, че са много активни, вършат всичко с хъс, енергия, борбеност и отдаденост. В семейството обичат да е подредено и уютно, отделят голямо внимание на близките си и са много грижовни, понякога дори прекалено. В социален аспект те поддържат контакти с много приятели и роднини, готови са да откликнат и да помогнат на много хора. С каквато и работа да се захванат, се стараят тя да е перфектно свършена. Всичко това е привлякло и техния партньор, както привлича и много други хора. Каква е тогава обратната страна на тази монета?

Тези жени, в стремежа си да свършат всичко, и то по най-добрия начин, често се изтощават до краен предел. С течение на времето натрупват умора, която, съчетана с липса на време за всичко, което искат да свършат, намира израз във все по-често изразяваща се взискателност и недоволство, когато не срещат ангажираност от съпруга си. Тяхното мислене е, че в крайна сметка това, което искат, не е само за тях – то е добро за всички и те го правят за всички. Считат, че изискват съвсем „нормални неща“ и упреците към мъжете им са, че не са достатъчно отговорни и че ако не им се каже какво да правят, няма нищо да свършат. Поради високото темпо на живот, което си налагат, тези жени са много организирани и имат ясна представа за това какво и кога трябва да се случи, както и за начина, по който да се случи. И очакват това, което за тях е нормално и важно в определен момент, да е нормално и важно и за мъжете им. Когато това не се случва, стават остри и осъдителни. Мъжете от тези двойки споделят, че „половинките“ им си имат своя план и ако не стане както те си го представят, стават доста раздразнителни.

Къде са корените на това, което се случва?

За повечето неща, касаещи дома, децата и взаимоотношенията с роднините, жените преобладаващо са с повече опит. Поколения наред те са тези, които са чели, мислили и обсъждали въпроси за възпитанието на децата, за взаимоотношенията с партньора и с роднини, те са вършели почти изцяло ежедневната домакинска работа, грижели са се за личните и семейни нужди. Повечето мъже нямат този опит, те дори забравят за рождените дни на своите близки, нямат потребност да се чуват толкова често с тях, да се интересуват и да са наясно с живота на близките си, каквато потребност имат жените. Нещо повече – възприятието и нагласите на жените и мъжете за дома и семейството все още са много различни – жената ги свързва предимно с ангажименти, мъжът – с почивка и разтоварване. И за тези нагласи няма голямо значение кой колко е натоварен извън дома, те произхождат от моделите, които имаме от нашите предци. Факт е, че голяма част от бащите и сега гледат на заниманието си с децата предимно като време за забавление, а не за грижи, за разлика от жените.

Стремежът днес е за споделена отговорност в семейството, което и самите мъже вече приемат като нормално и добро за всички. Поради това те се опитват да вземат участие в семейните дела, да мислят повече за семейните отношения, което обаче не означава, че са в комфортната си зона. Не означава също и че те придобиват мисленето, навиците и поведението, точно такива, каквито имат техните жени. От друга страна, моите наблюдения са, че жените, въпреки динамичния си начин на живот, трудно се отказват от навиците си да ръководят домашните дейности еднолично.

Искаме равно участие на мъжа и жената в семейството, но нямаме равен старт, имаме нови желания, но влизаме със стари нагласи, и то всеки със своите. И това в един момент ни вкарва в битка – явна или скрита, която води до все по-дистанцирани отношения, с произтичащите от това недостиг на разбиране, внимание, грижа, оценка и любов.Така, двойки, които започват живота си с много любов и с много мечти, се оказват в плен на тези различия, а те засягат голяма част от ежедневието на едно семейство и няма как това да остане без последствия за отношенията в двойката. Така, жени, които са обичани и имат вниманието и оценката на много приятели и близки, нямат същото отношение от страна на техните партньори.

Какво е поведението на мъжете?

Мъжете, според моите наблюдения, се люшкат между две крайности. Преобладаващото поведение е да чакат жените да им кажат какво има да се прави, както и те да мислят за важните събития в живота на семейството. Тази позиция на следващи, напасващи се, съответно и пасивни е далеч от очакваното равностойно отговорно участие, което на свой ред поражда недоволството на жените. Жените се дразнят, че мъжете им не се сещат за елементарни според тях неща и споделят, че това много ги натоварва и разочарова. Често употребяват изрази като „да прави това, което е нормално“ или „ами той не знае ли какво трябва, не се ли сеща…?“ Мъжете мислят, че дават всичко от себе си и не разбират защо жените им са винаги недоволни. В нашите разговори споделят, че когато решат да кажат мнението си, жените бързат да им опонират, правят им забележки, и тъй като те не искат да влизат в „безсмислени спорове“, млъкват, понякога с дни.

Не по-малко лош е резултатът за отношенията, когато мъжете се опитват да дават мнение и да действат като компетентни и можещи, когато не са. Срещам такива мъже в практиката си и разбирам, че по-голямата част от тях го правят, защото в работата им се налага да взимат решения и се опитват да правят това и в семейството си. Но, както те самите осъзнават, не познават достатъчно добре ситуацията в дома, нуждите на близките си, и се произнасят и действат, защото смятат, че се очаква от тях и в същото време им е трудно да казват „не знам“, „не съм мислил за това“. Най-неприятното следствие е, че така се слага началото на явна битка с жената, която или се потиска, или се бори за това, което смята, че е добро за децата и семейството. Това са случаите, в които по-често жените са тези, които се отдръпват от интимния живот.

Има и една трета група мъже, които активно участват в грижите за децата и дома, имат добри идеи за семейството, но не срещат разбиране и оценка от съпругата си, която успява да наложи своята визия за това какво и как да се случва с децата и дома, обикновено не без намесата и на роднини.

Какво е отношението на мъжете към съпругите им?

Голяма част от мъжете държат на жените си, оценили са всичко онова, което ги е привлякло и в началото и заради което понасят тяхната критичност и суровост понякога. Те знаят, че жените им са добри, грижовни, че могат да бъдат и много нежни и топли и в първите години някои от тях се опитват да изкарат тази тяхна същност, въпреки критиките към себе си. Но така, както жените се уморяват да очакват и търсят споделена ангажираност, така и мъжете се уморяват да се справят с критиките и да търсят помирение. В отговор на зачестяващите с течение на времето упреци и недоволство, някои от мъжете стават все по-затворени и предпазливи в действията си, а други – все по-гневни. Някои си намират отдушник с хоби или други дейности извън дома, други се отдават на работата и гледат да прекарват по-малко време в къщи. Постепенно стават все по-обрани и в интимен план – все по-рядко казват на съпругите си, че ги обичат, все по-рядко забелязват новата им прическа или дреха, все по-рядко са активни и за интимност. Това на свой ред води до нови недоволства и разочарования у жените, което завърта порочния кръг още по-силно. 

Сценариите за отношенията в общи линии са три.

При първия е запазен сексуалният живот, но в ежедневието липсва нежност и топлота в отношенията. Въпреки, че има в известна степен интимност, жените страдат от недостиг на мили думи и топло отношение. Същото обаче важи и за мъжете, които преобладаващо усещат неодобрение, несъобразяване и липса на оценка. В тези случаи промяната все пак е най-възможна и сравнително по-лесно осъществима.

При втория сценарий, двойката търси помощ в етап, в който сексуалният ѝ живот е спрял от месеци или години и мъжът е този, който е загубил желание за сексуален живот, а жената страда както от липсата на сексуален живот, така и на топлота и нежност. В тези двойки мъжът е заел преобладаващо пасивна позиция, а на жената вече ѝ е „писнало“ да бъде инициатор за всичко, включително и за интимност. Въпреки че мъжът отказва близост, той не иска раздяла. Пътят на промяната в тези случаи е по-дълъг, но ако и двамата я искат и са отдадени на отношенията, тя е възможна.

При третия сценарий, мъжът продължава да търси интимност, а жената е тази, която заради разочарованията си, е загубила желание за близост. И това се дължи на факта, че мъжът по-често е гневен и отвръща на несъобразяването на жената с някакъв вид агресия. Това внася допълнително напрежение в отношенията. Когато такава двойка търси помощ, жената вече е близко до безразличието и по-скоро клони към решение да прекрати връзката си, което прави обратът труден.

Какъв е изходът?

От всичко изложено е ясно, че запазването на любовта не е възможно, ако единият е в позиция на знаещ и можещ, а другият или се съпротивлява и „воюва“, или се примирява с позицията на незнаещ и не можещ. Вредят и острият тон, критиките и сърденето.

За да не стигаме до положение да молим за любов, внимание, разбиране, подкрепа и съпричастност, е необходимо да сложим ясна граница на отговорността и да не се месим в това, което не е наша отговорност, като това, например, какъв баща е съпругът ни. Само така можем да запазим благоразположението си един към друг. А за да бъдем благосклонни, трябва да приемем, че всеки дава най-доброто, което може в този момент. Ако изхождаме от обратното и се борим да получим повече, на практика получаваме по-малко. Важно е също да сме отворени да се учим един от друг и да позволим взаимно да си влияем – да не спираме да оценяваме това, на което можем да се учим взаимно и да се обогатяваме.

За жената предизвикателствата са:

• Да приеме, че решение на нейния проблем с преумората не се крие в това мъжът да прави всичко, което тя иска, а в нейното умение да слага граници на собствената си ангажираност и се научи да отделя време за себе си;
• Да приема, че мъжът е различен от нея, с различен опит и не е задължително да знае и да иска това, което тя знае и иска, за да има своя принос за семейството;
• Да увлича партньора си в общите дела с любов и оценка и му позволи да развива нужните умения, без да се меси, съди и направлява;
• Да забелязва и оценява това, което мъжът прави, дори да не е очакваното от нея;
• Да се интересува и вслушва в идеите му и да му се доверява. Когато човек получава такова отношение, той се старае да дава най-доброто, на което е способен;
• Да не обсъжда проблемите между тях с роднини и приятели, защото по този начин той се чувства злепоставен.

Какви са предизвикателствата пред мъжа?

• Да приеме, че еднакво важно е и материалното осигуряване на семейството, и отношенията в него. Без пари не можем, но и без разбиране и любов също не можем, а те са дело на двамата партньори;
• Да цени нематериалния принос на жената за дома и децата;
• Да приеме, че семейните отношения не са даденост, а резултат от умения, които се развиват така, както и професионалните умения;
• Да направи място в живота си за всичко, касаещо емоционалното състояние на хората в семейството – да се интересува от живота на близките си и от семейните потребности;
• Да не очаква да има разбирателство и спокойствие като условие за ангажираност в семейството, защото те са резултат от тази ангажираност и от отговорното отношение;
• Да се вслушва и да се учи от жената, но не в пасивна позиция, а активно търсейки информация, обсъждайки идеите си и поемайки инициатива.

Ако двамата работят върху тези предизвикателства, те вървят един към друг. Жената става по-разбираща и толерантна, по-търпелива и спокойна, вместо критична и разочарована. Мъжът заема позиция на равностоен участник в грижите за дома и децата. Запазва се уважението и топлината в отношенията, интереса и желанието за прекарване време заедно, както и желанието всеки да дава на другия, това, което е важно за него. 

Повече по тези и други въпроси за отношенията в семейството може да откриете в книгите ми „За брака, развода и любовта“ и „Партньорството: Път към любовта“.