Разводът е все по-често срещан в ежедневието ни, но това не означава, че се справяме по-лесно с емоциите, които го съпътстват. Много често преживяванията на разочарование и недоволство са толкова силни, че години по-късно бившите съпрузи продължават да се обвиняват и да си отмъщават. От тази война не може да ги изкара дори грижата и любовта им към децата. Каква е причината за тези емоции и как да се справим?
Преди всичко трябва да се знае, че разводът е емоционален процес. Свикнали сме да го отъждествяваме с фактическата раздяла, но неговата по-важна страна е емоционалната. Причините за развода са от емоционален характер и затова едно съдебно решение не може да реши проблемите, довели съпрузите до решение за раздяла. В емоционално отношение разводът започва много преди нея и продължава и след нея. Това, което се случва в отношенията между бившите съпрузи, зависи в голяма степен от това, което се е случвало преди раздялата.
Преди съпрузите да решат да сложат край на съвместното живеене има период, тъй наречената фаза на „психологически развод”, който може да трае години. В него започват проблеми в комуникацията и емоционалната близост на съпрузите. Когато има недоволство или разочарование, съпрузите или се отдръпват и дистанцират или се обвиняват, критикуват и обиждат. Всеки счита себе си за прав и не може да разбере гледната точка на другия. Въпреки че голяма част от проблемите могат да бъдат преодолени, а браковете не само да бъдат спасени, но и да станат значително по-добри, много от съпрузите не намират решение на проблемите си и стигат до решение за раздяла. Това решение е по-скоро от безсилие, а не от желание за раздяла. То е продиктувано от това, че единият или двамата са на предела на страданието си и не виждат изход. От продължителността на тази фаза и неуспешните опити да се решат проблемите зависи в голяма степен и справянето с емоционалните проблеми след раздялата. Ако периодът е дълъг, имало е изневери, агресия – физическа и вербална, тогава раните са дълбоки и периодът за справяне с емоционалните страдания след раздялата изисква повече време и повече усилия.
Вярването, че с раздялата приключват страданията и проблемите, носи разочарование на много хора. Някои дори очакват да започнат нов живот, „на чисто”. Но, разделяйки се, съпрузите слагат край само на тази форма на съществуване на семейството. Семейството продължава да съществува, макар и под различна форма (развеждат се съпрузите, не и родителите) и всичко онова, което е било пречка съпрузите да се разбират преди раздялата продължава да съществува. Вярно е, че от една страна е по-лесно, тъй като няма ежедневно дразнение, но от друга страна става дори по-сложно, защото семейството се увеличава – освен бившите съпрузи и техните роднини, в него влизат и новите им партньори с техните роднини.
Когато след раздялата бившите съпрузи продължават да се обвиняват, обикновено причината е в мисленето, че всичко, което им се е случило в рамките на брака, е било лошо и че са си пропилели времето – фокусът е върху негативното както във връзката, така и в бившия партньор. Затова е важно след фактическата раздяла всеки от съпрузите да преживее загубата, да изрази тъгата си. Тъгуването е свързано с признаването и на добрите моменти, които свързват бившите съпрузи и на добрите качества на другия. За тези пък, които се самообвиняват, може да е проблем да видят слабостите в другия и във връзката.
След тъгуването и приемането на случилото се е необходимо да се осмислят отношенията, собствения принос за проблемите и да се поеме отговорност за развода. Така съпрузите могат да излязат от кръга на взаимните обвинения. Това позволява от една страна да запазят отношенията си като родители, а от друга – да изградят отношения с друг партньор, необременени от емоциите, съпътствали разпадналия се брак.
В процеса на преживяване на загубата и осмисляне на отношенията се провалят много хора, тъй като или веднага влизат в нови отношения, или се ангажират с други дейности, за да нямат време да мислят за това, което се е случило. Когато встъпва в друга връзка, човек се чувства харесван и обичан и му е трудно да види своите слабости и приноса си в отношенията, както и добрите страни на другия и на връзката.
Разбира се, не само наличието на нов партньор е пречка за справяне с емоциите. Важна е и индивидуалната способност на всеки да приема случващото се, вместо да му се противопоставя, да вижда собствените си слабости, да се учи от грешките си и да поема отговорност.
Как може да помогне семейният консултант в процеса на развода?
Много често двойката търси помощ, когато се намира в етапа непосредствено преди раздялата, обмисля се такава или дори вече е предприета. В тази ситуация първото, което прави консултантът, е да помогне за намаляване емоционалното напрежение – той слуша и разбира преживяванията на всеки поотделно и като тълкува това, което вижда и чува, помага на партньорите да разширят гледната си точка за случващото се. Всъщност консултантът служи като преводач на двойката. Той помага на съпрузите:
- Да разбират по-добре самите себе си и другия, да се виждат с очите на другия
- Да вникват отвъд думите и реакциите
Постепенно стават ясни проблемните зони и приноса на всеки да се задържа двойката в тях. Ако съпрузите успеят да приемат своето участие и поемат отговорност за отношенията си, може да се работи за запазване на брака. В този случай консултантът помага на партньорите за:
- Подобряване на уменията за общуване
- Ефективно изразяване на мислите, емоциите и потребностите
- Развиване способностите за вземане на решения
- Позитивно решаване на конфликтите в семейството
- Разширяване набора от реакции и поведение
- Откриване ценното в различието на другия и изграждане умения за справяне с различията
- Засилване на позитивните отношения и създаване на атмосфера на обич и хармония
- Подобряване на интимния живот
Тогава двойката е готова да действа като екип.
Резултатът от срещата със специалист зависи от нагласата, с която съпрузите отиват при него. Ако са готови да чуят професионално и независимо мнение и да преразгледат своята гледна точка, те могат да се справят с емоционалните си проблеми. Ако отиват с нагласата специалистът да потвърди тяхната правота и да обвини другия, си тръгват разочаровани.
Когато съпрузите решат, че ще предприемат раздяла, консултантът им помага да разделят съпружеската от родителската роля и ги насочва да действат като родителски екип след развода. Несправянето с емоциите от страна на някой от двамата съпрузи или на двамата е сериозна пречка да се излезе от кръга на обвиненията и тогава последствията върху децата са драматични.