Раждането на дете е промяна без аналог в живота на всеки човек. Това обикновено е най-радостното събитие в живота на съпрузите. Но някои от тях са твърде въодушевени, виждат само позитивната страна и дори се надяват детето да закрепи брака им или най-малкото да разнообрази и освежи връзката им. Подобни нереалистични очаквания носят много разочарование, защото натискът и натоварването на отношенията след появата на детето е голям и често резултатът е точно обратен. Грижите, изтощението и липсата на сън могат да разклатят и най-устойчивият човек.
Какво най-често се случва в брака в този момент? Обикновено жената е тази, която се оттегля от работа и поема по-голям дял и тежест в отглеждането на детето и грижата за дома. Интересен е фактът, че дори в браковете, в които преди появата на детето двамата са си разпределяли домашните задължения, след раждането на детето поради оставането на майката в дома, мъжът счита, че е нормално тя да поеме повечето домакинска работа, още повече че той се нагърбва основно с финансовата осигуреност. Това обаче води до рязък спад в удовлетворението на жената от брака, тъй като тя жертва своето развитие, занимава се с неплатен и неразвиващ я домашен труд, а в същото време попада във финансова зависимост от мъжа. В тези случаи жената се чувства сама, започва да бъде все по-критична, недоволна, докато се отдръпне емоционално, а от това страда интимността в брака. Не рядко жената се отдава предимно на майчинската си роля. Това задълбочава отчуждението между съпрузите, а мъжът се чувства пренебрегнат и изолиран от двойката „майка–дете”. Избутването на мъжа в периферията или неговото доброволно оттегляне било, защото се чувства неловко в грижите за бебето, било, защото тази позиция му е по-изгодна, е най-опасният момент, който може да доведе до трайно отчуждение между съпрузите.
Един от големите проблеми за брака след появата на дете е съвместяването на двете роли: на съпрузи и на родители. Често се случва мъжът и жената да забравят, че на първо място са съпрузи, а това е коренът на семейството и на второ място – родители. Всъщност най-проблемни са тези двойки, които са поставили децата на първо място. Но никакви грижи и внимание към децата не могат да компенсират липсата на единност и любов в двойката, защото най-важно, за да се чувстват децата щастливи, е да имат двама обичащи се и подкрепящи се родители.
Има ли начин съпрузите да се справят с този преломен момент в живота им, запазвайки любовта? Ето някои важни предпоставки:
- Изграждането на стабилна съпружеска двойка и дълбоко приятелство между двамата преди появата на детето. Доброто познаване на другия – неговите реакции, преживявания, мечти е важно за справянето в натоварващи и кризисни ситуации. Важно е и изграждането на традиции в отношенията, история, които са емоционалните резерви при трудни моменти.
- Установено място за живеене, защото местенето в ново жилище или ремонт в настоящето увеличават стреса.
- Добро предварително планиране:
- Кой ще работи и колко
- Какъв ще е финансовият принос на всеки
- Кой ще отглежда децата и кой ще помага
- Каква ще е намесата на роднините
- Как ще се разпределят домашните задължения
- Екипност по всички въпроси, касаещи отглеждането и възпитанието на детето, което изисква жената да окуражава мъжа да участва в отглеждането на детето, дори и да не се справя така, както тя очаква.
- Самостоятелен живот на съпрузите извън живота им като родители.
- Развиване на приятелството между съпрузите, наличие на подкрепа и споделяне.
- Запазване на социалния живот на жената.
Най-голямата спънка в съвместяването на ролите на съпрузи и ролите на родители се явяват моделите на семействата, от които идват двамата родители. Обикновено несъзнателно възпроизвеждаме видяното в нашето детство, но времената са други, ние сме различни от нашите родители и е необходимо да преразгледаме вкоренените ни възгледи и изградим такива, които отговарят на нашите цели. Това изисква много работа върху себе си, а често и помощ от специалист.
Към всичко по-горе казано, трябва да се допълни и фактът, че в съвременния свят и мъжете, и жените, си поставят по-високи цели във всеки един аспект – личен, професионален, духовен, възпитанието и реализацията на децата. По-високите изисквания към нас ни правят и по-изискващи и критични към другите. Всичко това се отразява на привързаността, общуването и решаването на проблемите. Осъзнаването и контролирането на емоциите, умението им за подходящо изразяване, умението да оказваме подкрепа, да проявяваме разбиране и да изслушваме стават все по-важни.