Размисли за любовта

В последно време все повече ни занимава въпроса защо съвременните бракове и връзки имат кратък срок на годност.

Отговорът на този въпрос според мен може да бъде изчерпан само с едно изречение – поради недостиг на любов. Давам си сметка обаче, че за голяма част от мъжете и жените любовта е нещо, което просто се случва – или го има, или го няма. И точно това ги обрича на вечно търсене.

Преди да започна своята работа като семеен консултант нямах и най-малка представа, че в българските семейства толкова разпространено е живеенето като съквартиранти – всеки си има свой собствен живот, формално семейството е запазено, но липсва вътрешен живот, липсва интерес един към друг. Дори когато се полагат грижи за отношенията, те нямат нищо общо с любовта.

Любовта не си отива просто така. Ежечасно и ежеминутно ние „полагаме усилия“ това да се случи. Твърде много разсъждаваме какво е добре да направим, имаме вярвания кое как трябва да се прави, т.е. предубедени сме. Това ни прави слепи и глухи за реалността. Изхождайки от нашите възгледи, не зачитаме онова, което обекът на нашата любов иска точно в този момент. Когато пък ни измъчва нещо, се фокусираме върху фактите – точно кога и как се е случило нещо, в какъв порядък. Виждаме действията, а ни убягват мотивите за тях и преживяванията – нашите и на партньора. Не се интересуваме какво партньорът ни е искал да каже или да направи, от какво е бил воден в действията си, а бързаме да съдим, „лепим етикети“ и така увеличаваме дистанцията помежду ни.

Човек може да направи много глупости в търсенето на любовта, както и да се въздържи да прави много от онова, което иска. И двата пътя ни водят до разочарования.

А любовта „иска“ просто да сме истински – да изразяваме мислите и преживяванията си, каквито и да са те, и да се стараем да разбираме мислите и преживяванията на партньора си. Тогава вместо да манипулираме, да се оправдаваме и защитаваме в опит да получим нещо от другия за себе си, ще оценяваме позитивното в мисленето и отношението на партньора ни към нас и към другите; вместо да чакаме нещо да се случи, за да си осигурим вълнуващо преживяване, ще превърнем колкото може повече от ежедневните си дейности в такива преживявания – индивидуални и общи.

Не е трудно да съхраним любовта. Важно е да не позволим на ума да ни вкара в позиция на защита и нападение, на страх, който блокира любовта.

Повече по въпроси, свързани с избора на партньор, с развиването на отношенията във връзките и браковете, изправени пред предизвикателствата на ежедневието, може да откриете в книгата „За брака, развода и любовта“.

 

Публикувай отзив

За Мая Манева

Мая Манева е семеен консултант и терапевт. Магистър е по семейно консултиране, завършила в Нов Български Университет по програма, която се осъществява от водещи специалисти съвместно с Института по Фамилна Терапия в Лондон и Университета в Льовен, Белгия. Има практика в град София.

Автор е на две книги, насочени към хората, търсещи себепознание и себеусъвършенстване в личен и семеен аспект.